Почувствай се специална

Жената днес не успява да се почувства такава. Начините са повече от всякога, а удовлетворението намалява прогресивно. Говорим за вибратори докато обядваме, четем нови проучвания за изчезващата необходимост от мъжа, но с това си отива и нещо от нас.

Жената днес е независима. Финансово, волево, материално и духовно.
Жената е свободна, само за да разбере, колко невъзможно е да я разчете мъж, избрал за свое вдъхновение непосилната лекота на битието.
Всичко днес е по-лесно. Образованието, хубавата работа, добрата заплата. Предразсъдъци няма – избираме сами. Пролуката се отваря точно когато трябва да осъзнаем – изборът е ограничен.

Говорим си често за новия тип хора. Е, има и нов тип жени. Те стават все повече.

Те имат много и често се чувстват ограбени.

Казват, че това е резултат от криворазбрана феминизация. Знаят го - не помага.

Те работят, успяват, постигат.
Но няма с кого да споделят. Награждават се сами със шопинг, аромотерапия, лифтинг.

Те са умни и забавни.
Но са си самодостатъчни. Няколко притятелки, много възможности и самота в края на деня.

Мъжете днес не ги харесват. Загубили нежността и безпомощността си. А те били чаровни и си ги искали. Не когато е трябвало да се вземе решение, да се тръгне напред, да се постигне, а после – когато всичко е готово и вече сигурно. Изведнъж трябва да дойде второто лице. Чаровното.

Жената днес не вярва в принцове. Не иска и просяци. Изборът е максимално ограничен.

Новите жени са като качествена стока, която още не е намерила пазара си – или той не е готов за нея, или тя не се предлага подходящо. За да получи цената си, тя се развива, подобрява, шлифова до блясък. И го заслепява.
Като ценна картина – хубаво е да я имаш, наслаждаваш й се и те вдъхновява, но от разстояние. Почетно.

Убедени артисти

Тя: Аз съм страшна хубавелка, ма пък съм и умна. Никой не ме разбира, щото то такъв интелект е необхватен. Ама аз си знам – много съм умна. Значи аз съм филолог – не истински ма бая езици съм учила и знам като родни (и българския е тука, а любимия ми израз на английски е put me right if I’m wrong – некви тъпаци ми спорят, че немало такова животно, ама аз отдавна съм се научила да съм благосклонна с глупаците). Работя като секретарка, ама съм спец по недвижими имоти, а и скрит художник, скулптор, дизайнер, даже бижутер. Никой не е като мен. И всички са едни тъъъпи. Обичам да ги изпитвам с тестове. Значи от малка знам – хващаш ли иронията значи си мнооого умен. И аз изпитвам. И ги шашкам масово – баси даже моята елементарна ирония да не хващат?! А пък съм една хубаваааа. Тва интелект, тва артистичност – никак не ми пречат да се лакирам във всяка свободна минута. Аз каквото и да направя – то е изкуство. Никой не е виждал моето (изкуство), ама аз разказвам, пък и се крия – кво да ме знаят колко съм гениална, само да предизвиквам завист. А най-обичам да съдя хората – ми така де, ако не ми разбираш гения или пък не оценяваш стила ми на обличане естествено, че си прост и ограничен. А аз имам такава широка скроеност – мани, мани. Значи книги и списания отдавна не чета, ма така само за тонус, проверявам някой и друг сайт за инфо. Аз съм тоооолко умна, че вече няма кво да науча.
Той: Аз не съм хубав, ма пък съм дизайнер. Много креативен. Който не е като мен не си струва думите, ама хич. Моето число е 12, щото е мистично – нали знаете, че значи дузина? И такаааа – голем съм артист, ма много ми е интересно напоследък как най-добре да угодя на тъпите клиенти (ма нищо не разбират!), че да им зема парите. Мисълта да го правя не ме притеснява, ма много постоянство трябва беее... Иначе съм много артистичен и така гледам на света – ето например прост факт, който простолюдието не забелязва: през уикенда в София остават само бедняци. Забелязали ли сте странните бедни хорица по улиците? Сигурно не - ето ще ви подаря малко от артистичния си поглед. Ама айде стига сме просвещавали, айде да пафнем малко, а?
....................
- Баси тая не ще да пафка?!!!??
- Остави ги, бе – простаци дребни. Не могат да се извисят те като нас и тва е.
....
- Да ти дам ли домашна ракия и туршия?
- Бе малко е селско, ма пък истинско... Абе давай, нали ще пафнем..
Аз в София знаеш ли кога съм дошъл? Е, верно и съм си тръгнал отдавна...
............
- Значи айде моля те само за Дали да не говорим, чеее......
- Ма ти знайш ли го тоя къв е бил, бе...
- Бе айде да не почвам, чее...
- А кви други имааааа...
Кви?
Не разбрах въпроса.
..........
- Значи аз кат видя тая захар сега веднага мога да ти обясня за инсулина – сещаш ли се там дет я разгражда...
- ???????????
- А другите хора баси тва не го знаят – кат им покажеш нещо и те не виждат кво има до и около него!!!!!!! Баси добре, че сме ние останали. Малко сме, ама сме силни..
- И кво тва за инсулина – не съм го чувала..
- Еми малко сбито ще го разкажа щото...
................
- Аз пък съм много позитивна – обичам всички. Е, не тия дето не рисуват, не пафкат, не се гримират или са обикновени... ма иначе всички.
- Бе мани ги, простаци дребни..
..................
„България не ме обича, а аз съм ебаси пича”(Ъпсурт)

гого и лелята